Чрез Тишина първата среща между човека и Мистерията е осъществена.
Научете се да слушате Тишината, докато душата не излезе на преден план и ви изведе напред, знаейки, че прогресът е сигурен.
Над глъчката от гласове, Неговата тишина има върховна власт. В Тишина е възможно за човек да се предаде напълно на Бог – тогава Бог се разкрива в пълния Си блясък, в безкрайната Си сила, неизмеримото Си знание и вечното Си битие.
Тишина – тя е чисто съществуване. В абсолютния смисъл, тишината няма нито начало, нито край. Тя остава като единствената Реалност. Тя е винаги несътвореното вечно битие в съществуването. Въпреки че тишината е всеобхватна Реалност, малцина са тези, които я преживяват. Това преживяване е различно от всеки друг вид преживяване. Да изпиташ тишината е да се загубиш в тишината. Човек трябва да загуби всичко, включително себе си, за да намери Бог. Всички изговорени думи от безначалното начало до безкрайния край също се губят в Безкрайната Тишина на Бог. Благословено е Словото, което идва от пълнотата на тишината. Бог е създал вселената с това свещено Слово. Единствено в тишина, Словото на Бог може да бъде чуто. Само чрез избягване на говора, човек е далече от това да бъде тих. Когато тишината престане да бъде водещата сила, привидната тишина може да бъде бездействена. Ако човек се остави да бъде консумиран от бездействието, животът става трагичен. Тишината не е бездействие. Тя е отвъд всяко действие и бездействие.
Представяли ли сте си някога свят, в който няма нищо, освен тишина? В света от тишина вечността Е. Чистото време съществува в тишина като безвремие. Тишината е основен феномен, които не може да бъде проследен до нищо друго. В тишина, човек може да стане свидетел на първоначалното същество на всички неща. В тишина безкрайното и ограниченото са заедно. Тишината може да съществува без говор, но говора не може да съществува без тишина. Когато дървото на живота е наторено с тишина, цветовете на щастието и доволството са най-добри. Цялото страдание и нещастие е в човека, защото тишината в него е експлодирала. Когато гледам на сегашния човешки живот, той изглежда като руини на тишината.
В тишина, вие бихте могли да осъзнаете невежеството си, вашето поведение е благоговейно. Съзнателното невежество е смирение. Божественото невежество е човек. Човешкото невежетво е божествено. Съвършената тишина е просветление. Просветлението се изразява в златни вълни от тишина. В просветление, човек надхвърля мислите, мислите са само сенки на съзнанието, което ги прожектира в тази форма. Много са тези, които дават обети и речи за мистерията на Бог. Това често не успява да повлияе на човечеството дълбоко, защото тези думи не идват от тишината. За Бог не може да се спори нито Той може да се обсъжда. Бог трябва да бъде осъзнат в тишина. Човек, в невежеството си понякога усеща, че шумът е победил тишината. Човек става неспокоен, когато тишината в него заспи. Дълбоката тишина дава на човек силата да накара шумните си години да изглеждат като моменти в съществото на Вечната Тишина. В дълбоката тишина, Бог престава да бъде обект, а става преживяване. В света от шум, животът е управляван от възможните илюзии.
Благословена е тишината на природата. Тя събужда в човека интуитивното чувство на великата Тишина, която е била преди Словото и от която всичко е произлязло. Чрез тишина, човек може да бъде свързан с всичко в природата. Тишината присъства във всеки човек като единствената реалност. Само когато тишината е пробудена, всичко неистинско отива във вечен сън. Чудото на тишината е, че където може да бъде смъртта – Обичният се появява.
Когато лодката на думите се носи плавно по реката на тишината, произтича музика. Най-добрата музика е винаги паузата, останалото, моментът на тишина. Състоянието или условието, когато нищо не се чува – липса на всякакъв звук или шум. Пълната тишина или спокойно безшумие понякога е персонифицирано. Тишината никога не е по-осезаема, отколкото когато последният звук на музиката е замрял.
Споделяйте с приятели на воля:
