Кое ни кара да съдим определени емоции като лоши и други, като добри? Кое задейства тези емоции, кое ни кара да устоим или да се съпротивляваме?
Затворете очи и в продължение на няколко минути, мислете обратно към детството си. Опитайте си да си спомните онези времена, когато сте били щастливи, развълнувани, тъжни, луди или страхливи. Как са реагирали хората около вас? В какво емоционално семейство, култура или общество сте израснали?
Мислено прегледайте всяка емоция. Кои емоции са добри и следователно приемливи? Кои емоции са лоши и следователно недопустими? Кои от тях изразявате, и кои от тях са били потиснати? Какви емоционални стратегии са ползвали хората около вас?
Сега погледнете живота си днес, какви идеи за контрол все още използвате, които са отражение на начина, по който подсъзнателно сте били програмирани да се справяте и растете?
Нормално е да искаме да се чувстваме добре. Първичен инстинкт за оцеляване е да се плашим от болката и да вървим към щастието. Страданието настъпва , когато вместо да вървим към щастието, стоим при болката, и това е , което ние сме направили с емоцията.
Проблемът е, когато съдим определени емоции като лоши, и когато се опитваме да контролираме тези емоции чрез бягство или борба с тях. Мислите които идват, добиват още отрицателни емоции и още повече емоции. Това е все едно да досипваш бензин към пожар, който вече е пламнал. Контролът по себе си е съпротива.
Не съдете емоциите като добри или лоши. Приемете ги и им благодарете. Емоциите са си просто емоции – ние сме тези които им слагаме етикети. Разликата между временният дискомфорт и дългосрочното страдание зависи от вас. Прегърнете и приемете емоциите ,такива каквито са.
