Рано пролетта в тиха уютна градина на брега цъфнаха три прекрасни рози. Невъзможно било човек да снеме взор от тях. Нежният им аромат се носел надалеч.
Всички ги обичали-хората, цветята, тревата, Земята и Слънцето, Луната и звездите, реката, зверовете, птиците. От тази любов с всеки изминат ден те ставали все по-красиви. Всеки се стараел да завоюва тяхното внимание и благоразположение. Били им разказани много красиви истории.
Но се случило така, че на и на трите сестри, повече от всичко им харесал разказът на ласкавия Вятър за великия и могъщ Океан. И трите се влюбили в него, независмо от множеството примамливи предложения, които получавали.
Океанът също много бил слушал за красотата на розите от вятъра и чайките, Слънцето,Луната , звездите или просто от пътешествениците. Много пъти му се приисквало да ги зърне, дори и за секунда, дори и с крайчеца на очите си. Имал достатъчно сили. Но всеки път с огромен труд се налагало да се сдържа, защото знаел, че изпълнението на желанието му, ще причини наводнения и много нещастия на всичко живо.
Не можел да гради своето щастие върху нещастието не другите. Можел да жертва себе си и много пъти го доказвал, като се притичвал на помощ на всички. Но тук имало непреодолими препятствия. И той решил, че любовта, която изпитва, сама по себе си се явява огромно щастие. Тази любов многократно увеличавала неговите сили и способности, и той можел да я отправи за благото на света.
Сестрите вече знаели, че Океанът много иска да се запознае с тях, но не може да стигне до тях, защото ще унищожи всичко по пътя си. И още повече го обикнали заради това.
Но дошъл момент, в който не можели повече да живея т без него. Нищо не ги радвало. Престанали да се хранят, да пият и да спят. Освен това ги мъчило съмнението, коя повече от тях обича Океана. Розите започнали да вехн. Тогава решили да отплават сами при Океана. Но този избор не се оказал толкова лесен. Сега трябвало да изоставят всичко познато и да отплуват неизвестно къде. Трябвало да избират и любовта надделяла.
Една чудесна ранна утрин те се простили с всички и отплавали по чистата прохладна вода. Трите прекрасно ухаещи розивидели и узнали много нови неща. Доста препятствия срещнали по пътя си, но тяхната любов ги пазила.
С настъпването на вечерта, се почувствали изморени. А толкова им се искало да се покажат на Окена в своята красота. Затова решили да си починат. Още повече, че красавецът-бряг, гостоприемно ги поканил при себе си.
Много девойки му били хвърлили око, но той все още не бе избрал ни една. Както всички, той също бил чувал за красотата на розите. Изгубил ума и дума като ги видял лично с очите си. Брегът направил предложение на най-младата и красива роза. Розичката вежливо му благодарила, но казала, че обича Океана и че брегът ще срещне тази, която ще го обикне.
Красавецът-бряг не се отчаял, запазил самообладание и направил предложение на средната роза. Много я поласкало това предложение, но въпреки това устояла и решила да продължи пътя си. Тогава красавецът-бряг събрал всичкия си чар и способности и направил предложение на най-голямата роза.
„Какво търся?“-си помислила тя. „Животът си тече. Отхвърлих много хубави предложения. Вкъщи всички ни обичаха. А сега плавам неизвестно накъде. Няма връщане назад. Щастието се усмихва само веднъж. Как Океанът ще се отнесе с нея, също не е известно. Та нали има сестри-съперници, които са не по-малко красиви от нея. Малка е вероятността именно нея да избере.“ И решила: по-добре малко, но сигурно. Дала съгласието си на красавеца-бряг. Неизказано щастлив бил той. Веднага вдигнали свадба.
След сватбата двете по-млади сестри продължили своя път. За да не изкушават съдбата и по-бързо да пристигнат при Океана, решили повече да не спират никъде.
Всички виждали какви прекрасни рози плават и им правили съблазнителни предложения. Но твърде силна била тяхната любов към Океана и не искали да изменят на своята мечта. Макар,че средната розичка също започнала да се замисля. Тя започнала да преосмисля живота си. Всички наоколо получавали удоволствия., а те със сестра си вече толкова време са вярни на своя Океан. И в този момент чула как друг бряг й вика:
– Роза-роза, толкова красива, дай ми едно от твоите цветчета.
Тя решила да не обижда брега и му дала цветче. Нали има толкова много, пък и Океанът няма да забележи.
Зарадвал се брегът. Неговата радост се предала на розата и тя изпитала голямо удовлетворение. Приятно е, когато на някого му е хубаво и особено, ако ти си причната за това.
Единствена, малката розичка, стоически се държала. Казвала тя на средната роза, че приятно можеш да правиш,без да е за сметка на другите. Може на Океана да не му е толкова приятно, че неговата роза раздава цветчетата си. А на някои им е хубаво, само като ги видят и почувстват тяхната неповторима миризма. Но средната розичка държала на своето мнение. Още повече, че тя изпитвала радост от даряването на своите цветчета.
Следващия бряг, също си поискал цветче. И розата му дала. Тя отново получила удовлетворение и отбелязала, че тази радост била малко по-различна от радостта на предишния бряг. На нея й харесало разнообразието.
А най-младата розичка мислила само за Океана. Тя не можела да си представи живота без него. Вече не разбирала как е могла да живее толкова дълго без любимия. Усещала го всяка секунда с всяко от своите цветчета, с всяка своя клетчица. Тя го обиквала все повече и повече. И вече я поглъщали вълните на любовта. Това било океан от любов. Струвало й се, че не плава по реката, а океанът на любовта я носи не със скоростта на светлината, а със скоростта на мечтата. Нейната голяма мечта, от която никога няма да се откаже.
Окенът знаел, че трите прекрасни рози плавали към него. Суетил се, вълнувал се като ученик, боял се като малко момче, да не би да направи нещо не както трябва и да бъде наказан. Не знаел какво да прави. Бил силен и могъщ, но сега се оказвал безсилен. Три нежни рози. Какво ще прави с тях? А как ще узнае своята единствена?
И в този момент усетил вълни, но не неговите, а други, неведоми сили, които го обгърнаха нежно, подхванали го и го понесли като перце. Но нищо не можел да направи. Почувствал, че това е тя, неговата Роза, неговата Любов, че тя е хванала неговата мечта. Отначало той летял със скоростта на най-силния океан, после със скоростта на звука, на светлината и ето вече летял със скоростта на мечтата.
И макар, че розата била още далеко от него, две Души, два океана от любов вече се слели в безумен танц във Вселената. За тях изчезнали пространството и времето. Те знаели, че ще бъдат винаги и навсякъде заедно, красивата Роза и великият Океан. Че ще имат много прекрасни деца, на които също ще дарят божествена любов.
