Стана ли? Колко е часът ли питаш? Време е за обичане. Без преструвки, без ограничения, без притеснения. Просто да обичаме – света, деня, слънцето, хората, любимия човек.

Днес, когато ставах, исках да ти кажа колко много те обичам.

Какво? Знаеш го.

Да, знам, че е така, но никога няма да спра да ти го повтарям.

Както сърцето ми няма да спре да бие, докато времето ми не изтече. Както душата ми няма да спре да иска да живее, докато не остарее. Докато зъбите ми не изпадат и не мога да изрека и думичка. Даже и тогава ще ти го казвам… с поглед. Докато очите ми не се изморят и вече не мога да виждам. Даже и тогава ще ти го казвам… с ръце, ще те докосвам, ще те прегръщам с любов. Докато ръцете ми не се сбръчкат и от старост не започнат да треперят. Даже и тогава ще ти го казвам. Да, със сърце ще ти го казвам, дори и когато то спре да бие.

Защото, любов моя, обичам те! Прости ми за това!

Луда ли съм? Прекалявам ли? Твърде близо ли съм?

Прости ми, но обичам те!

Предпочитам да съм луда, отколкото да не познавам любовта.

Предпочитам понякога да прекалявам, отколкото да скривам чувствата си.

Предпочитам да съм прекалено близо, отколкото далеч от теб.

Защото, любов моя, не искам да пропусна нито един миг, в който мога да те обичам, да споделяме любовта си, да сме щастливи.

И ако утре сутрин не ти кажа, че те обичам – с думи, с поглед, с докосване или с целувка, това значи, че вече ме няма, че вече не съм на този свят.

Защото днес сме тук, ала утре може да ни няма.

И не, не ме е срам да го изричам пак и пак.

Прости ми, Обичам те!