Tag Archives: стихотворение

През прозореца ми, нощем,се промъкват тихи, сънливи лъчи.В светлината си улавят кристални пеперуди,както сутрин дъжд по тънка паяжина роси. Косите на майка ми това са,на сребърни вълни се нежно леят,а върху топлата тераса,по стъпките й, лунните цветя виреят. [adrotate banner=“2″] Дошла е тя за мене,аз, клетата й дъщеря,време е със себе си да си ме Îùå…

Любовта и вярата   Ти знаеш ли, мой мили Боже, че аз съм приказно богата. На Небето виждам, още жълтите листа, как плаче слънцето в лъчите на заката и как щурчето свири през нощта. Аз чувам птиците, омайните им песни, любувам се на есенния дъжд. [adrotate banner=“2″] Усещам, как с вълшебната си четка рисуваш утрото Îùå…