Всичко, което съществува за вас – съществува в момента тук и сега. Когато си спомняте миналото – вие си го спомняте не „там и тогава“, вие си го спомняте тук и сега. Дори когато дълбоко сте потънали в спомени и сякаш сте се оказали в миналото, преживявайки го отново, вие го преживявате тук и сега. В противен случай вие, бидейки в миналото, бихте могли да го промените и съответно, да промените настоящето, повлиявайки по този начин на причинно-следствената връзка между събитията.

Когато си представяте бъдещето, вие също го правите тук и сега.

Затова, всичко което имате (всичко, което се възприема) – се възприема в момента сега. Всяко възприятие, ако го има, съществува само тук и сега. Ако това е понятно, да преминем към по-сложното.

Да разгледаме анатомията на ВСИЧКО – всичко, което е. Когато казвам „Всичко, което е“, имам предвид всичко, което е за вас тук и сега. Ще се постарая да изразя с думи това, което практически е невъзможно точно да се изрази с думи.

„АЗ СЪМ“.момента „тук и сега“, възприемано– тези три компонента винаги съществуват неразделно.

„АЗ СЪМ“ (присъствие, осъзнатост) се явява неизмерим „фон“ за съществуването на всичко, което се възприема.

Под думата„възприемано“ се има предвидсъвкупност от възприятия, имащи място в момента тук и сега. Мисли, емоции, тяло, външни обекти – са в основата на всички тези възприятия.

Възприемащият и възприеманото образуват дуалност (умът създава разделението), но, фактически, това е единен процес – процес на възприятие. И този процес на възприемане, разбира се, става в момента сега.

Трите компонента, за които говорих по-горе, образуват едно неделимо цяло – ставащото. Това може да се каже с други думи, например живот, процес на възприемане, съществуване, преживявания и т.н. – както ви е удобно.  Възможно е, „процесът на възприемане“ да не е много удачно название, тъй като в някаква степен се подразбира наличие на субект и обект на възприемане, което поддържа илюзията на дуалността.

Можете ли вие сега да съберете цялата тази информация в една картина? Опитайте. Намерете себе си (Аз съм), момента тук и сега, и възприеманото (съвкупност от възприятия). Погледнете сами, ако не ви домързи, може ли да съществува всеки от компонентите без другите два? Може ли да съществуват два кои да са елемента без третия?

Ето ви и цялата анатомия. Разбрахте ли? Ако да, да продължаваме. Сега, как това да ни бъде от полза. Как това е приложимо в медитацията, например, или просто в ежедневния живот.

По-рано дадох упражнението „АЗ СЪМ“, което се базира на отделянето на „Аз съм“ от всичко останало, което съществува тук и сега. Това е полезно, тъй като вие се оттласквате  от въвлечеността в мисловните процеси (и не само) и ставате наблюдател. Разбира се, това създава дуалност „наблюдател-наблюдавано“, но това също дава по-голяма осъзнатост и постепенно води към постигането на своята истинска природа.

Добавете към упражнението разбирането на трикомпонентността на ставащото и понаблюдавайте тази трикомпонентност. Това е универсална техника на медитация.

Когато напълно осъзнаете монолитността на ставащото (неразделността на трите компонента), тези три компонента се сливат в едно цяло – ставащото.

Няма повече дуалността „наблюдател – наблюдавано“, умът е престанал да я създава, тъй като се е изключил. Няма повече усещане „аз съм наблюдател, не ме засяга“, по-скоро има усещане за дълбоко и хармонично участие в ставащото, толкова дълбоко, че вие ставате това ставащо.

Вие сте ставащото, вие сте божествения безкраен процес на промяна на всичко, което е.

Никакво мислене, напрежение, желания, цели, отъждествяване, отделност и други неща, породени от ума. Спокойна вътрешна радост, безметежност, блаженство, единство с всичко, което е.

По този начин, в медитацията се създава разделеност – отделното „Аз съм“ на възприемащия, за да се измъкне от въвлечеността в ставащото и неосъзнатостта, а когато това бъде достигнато, разделението изчезва, а осъзнатостта остава – като неотменима част от ставащото. И това се нарича просветление.

Надявам се, че се е получило с тези думи да ви предам същността. Всичко останало ще дойде с практикуване.

Добър ефект медитацията дава тогава, когато човекът вече няма актуални проблеми, когато умът му малко или много е спокоен, иначе то ще пречи със своето бърборене и постоянно ще ви отвежда настрани. Ако ви е трудно да медитирате, ориентирайте се и си разберете проблемите, актуалните дуалности и други отвличащи фактори. В това могат да ви помогнат техниките от първо ниво и следващите.

Успех!

Самопознанието – път към просветлението