facebookpixel Влиянието на безработицата върху човешкия дух ⋆ EvoLife.bg
vliqnieto-na-bezraboticata-varhu-choveshkiq-duh-evolife.bg

БЕЗ РАБОТА

Разсъждения за влиянието на безработицата върху човешкия дух, потребностите и други неща

В България етикетът “безработен” звучи като страшна присъда, като разпространяваща се тежка епидемия. Всъщност безработицата е феномен на модерното глобално общество, съвременен вариант на еволюционната борба за оцеляване. Икономическата и социалната криза ни изправиха пред най-страшното лице на Безработицата.

За съжаление малко от българите бяха подготвени за това изпитание. А хората, които се разминаха с него, си сложиха тъмните очила на “важното е аз да съм добре”. Тази защитна реакция е оправдана, но далеч не е най-доброто решение на проблема. Това е като да стоиш на палубата на кораб и да се опитваш да не чуваш гласовете за помощ на падналите зад борда заради страх от водата. Но корабът за съжаление е от стария модел, от онези с греблата. И за да стигнем там, накъдето сме се запътили – където и да е това, трябва да измислим как да спасим колкото се може повече от хората в беда. Далеч по-ефикасно е, отколкото да чакаме да ни изтеглят на буксир.

Метафората с давенето може да звучи малко фаталистки. Но хроничната безработица влече след себе си много опасни последствия за психиката. Да бъдеш безработен, означава да си гладен и несигурен, да си изолиран и отделен от живота на човечеството, да си безполезен, да не знаеш защо живееш. Това води до отчаяние и депресия.

Всеки човек има граница на поносимост към безверието, отвъд която започва да се възприема като негоден и безсилен. Хората без работа усещат тази граница, осъзнато или не. Затова те предприемат доста крайни крачки, за да не стигнат до усещането за безнадеждност (или както се казва в народната мъдрост – залудо работи, залудо не стой). Основната им движеща сила е усилието да се върнат обратно в обществото, преди да са преминали критичната точка. Чувството, предполагам, е като при бавното давене.
Понеже не съм любител на физическото действие, преди често се отдавах на философски разсъждения защо трябва да се работи. Да работя, за да поддържам живота си, ми се струваше изморителен и порочен кръг. Та нали животът ми се очертаваше да премине основно в работа! Какъв е смисълът – бачкаш, за да ядеш, а ядеш, за да бачкаш?! Поне да беше забавно…

За много от нас работата обикновено е свързана с прекомерна досада, напрежение, трудности и неудоволствие. Аз се питах защо трябва да се превръщам в робот, преповтарящ една и съща програма и подсигуряващ до безкрай собственото си безрадостно съществуване? Библейската присъда прокужда Адам да изкарва прехраната си с пот и кръв. Според мен това обяснение на нуждата от работа е недостатъчно и несправедливо, дори робско. Нима трябва да се примирявам с присъдата просто ей така?

Ако има кой да ме издържа например, какво лошо има в това да се забавлявам и да правя каквото ми се прави на момента? Или ако това не стане – вместо да се трепя, какво ме спира да се грея с бутилката в някоя шахта… и да мрънкам на Бог да си ми връща парите за разочароващата екскурзия в триизмерното пространство, с която ме е преметнал!?

С течение на времето разбрах за себе си, че потребността да свършиш нещо е заложена в най-дълбоката същност на хората. Безработицата, независимо дали е избрана или е принудителна, ни ограбва от подхранващата сила на тази потребност, от нашата воля и удовлетвореност. Нуждата да работим е закодирана в мускулите ни, в глада на материалните ни клетки, в самата природа на планетата, на която сме се родили. Чрез труд си пробиваме “коренчета” до собствените си подхранващи сили. Ако някой ги подреже, започваме да се чувстваме нещастни, безполезни. И да се питаме къде по дяволите му е смисълът на цялата работа…

Какво общо биха могли да имат моите безделнически разсъждения с ужаса на хилядите останали на улицата хора в тези тежки времена? Какво ги интересуват “духовните измерения на потребността от труд” гладните, измръзналите и смачканите от висене по опашки за помощи? Работниците от затворените фабрики и без философски анализи знаят, че без работа е много зле положението. Трябва им само да погледнат децата си.

Общото между мързела, неадаптираността и безработицата е, че в крайна сметка водят до един и същ порок – вярата, че си прекършен. Има различини нива, на които това може да се случи. Защото да работиш, за различните хора означава различни неща. За бездомния с кучетата до “Макдоналдс” работа означава много хамбургери и кока-кола. За майките означава бъдеще. За самотните означава човешки контакт и усещането, че си жив.

За властолюбците – илюзията, че са по-силни от другите. За интелектуалците означава нови истини, за поетите – нови музи. За мен работата означава животът ми да е смислен и свързан с нещата около мен. За почти всички тя означава пари. Психолозите казват, че има различни нива на мотивация – от борбата за оцеляване до стремежа към реализация на пълния ни потенциал. Безработицата може да ни удари на всяко едно от нивата, обикновено където най-много боли.

Затова бих искал за момента да разширя понятието – “безработица” да е всяка пречка пред себереализацията ни в обществото, така както я разбира за себе си всеки от нас. Не е задължително да нямаш работа, за да се чувстваш неудовлетворен и “безработен” в горния смисъл. Представете си момиче, чиято принудителна работа е да продава картофи, когато в душата му напира музика. Дали то е по-добре от някой, който все не може да си намери призванието и живее на из-дръжката на родителите си? Или мъж над 40-те, който печели много като мениджър в автомобилна компания, но винаги е искал да работи на кораб – наистина ли има работа този човек? Потребностите и мотивацията за труд на всеки са прекалено индивидуални и уникални, за да можем да им дадем еднозначна формулировка.

Дори да сме осъзнали дълбочината на феномените безработица и нужда от работа, все още не е ясно как точно човек преминава споменатата граница и как губи вяра в силите си. Независимо от начина, по който вирусът на безработицата напада дадена личност – бавно, рязко или по негова “вина”, – собствените му живителни сили спират да го зареждат. Това може да е на биологично ниво – недостатъчно и лоша храна, студ, мръсотия и мизерия.

Може да е на ниво материални вещи и забавления, т.е. спад в качеството на живот. Както и да е на по-висше личностно ниво – да отпаднат контактите или идеите да останат невъплътени, или да се задуши творческото развитие. Когато този процес продължи прекалено дълго, имунната система на психиката се изтощава и човек губи чувството за контрол над живота си.

Светът се превръща в едно несигурно и непредсказуемо място, което заплашва да смачка безработния. Ужасът и напрежението допълнително изсмукват силите на този човек, особено ако има дълга поредица от неуспешни опити да се намери свястна работа. Точно тук обикновено настъпва моментът на преминаване на границата – човек започва да мисли за себе си като за провален и обречен, като за болен.

“Никога няма да работя това, което ме влече” са превръща постепенно в “Аз съм пълен загубеняк, нищо не струвам””. Веднъж заразен от синдрома на безработния, малшансът преследва човек навсякъде. Той вече не се чувства свързан с организма на обществото, хранителните му вещества съвсем са секнали. От личност се превръща в една болна, полумъртва клетка.

Оттук нататък следват различни сценарии, повечето от които са неуспешни… Болест – тревогите и напрежението могат съвсем реално да вкарат човек в леглото. Алкохол, наркотици, заместващи дейности – за някои тези неща може да са полезни, но не и за стремящите се към самореализация.

Вършене на каквато и да е работа, само и само да има за децата – нещастието е гарантирано. Възприемане на античовешки начини да се изкарва хляба – за момента може и да оправи нещата, но в крайна сметка обществото ти го връща. Революция – ако успее, може и да е за добре (стига да не е преповтаряне на стар сценарий в нов вариант, но за сметката на някой друг). Самоубийство – непрепоръчително, така нещата съвсем губят шанс да се разрешат.

Семейно нещастие, агресия върху най-близките, апатия… Списъкът може да бъде продължен още и още, има и утежняващи фактори. Например винаги ще се намери някой, който да експлоатира стремежа на безработния да не преминава границата. Друго, от бездействие човек губи тренинг и може да не се справи дори при добро стечение на обстоятелствата.

Едно е ясно – веднъж повярваме ли си, че сме безпомощни и обречени на провал, ние приемаме нещастието за наш най-верен спътник. Няма лесна формула за измъкване от безработицата. Натискът на прекалено много външни влияния може да попречи дори на най-мотивираните и самоуверените. Но дори при това положение има хора, които се справят. Как го постигат? На първо място – те със сигурност са във връзка с основните си потребности и активно търсят да ги задоволят.

С други думи, те истински искат работа и знаят защо. После – те вярват, че мястото, което търсят, задължително съществува. Работа винаги има, дори за най-трудните хора, стига да са възприели правилната мотивация и смелостта да осъществят промяна.

Трето – ефективните личности не се обезкуражават от неуспех, не го приписват на собствената си неадекватност или на универсалната враждебност на реалността. Дисциплината и способността да се преследват дългосрочни цели също не са маловажни.
Да си представим, че се намирате в положението на безработен. Шокът от загубата на работа още не е отминал, парите свършват и се налага да се унижавате със заеми.

Търсили сте работа, но свободните места по обявите са само за бармани, амбулантни търговци и раздавачи на диплянки. Не е това, което бихте вършили от сърце, но все пак опитвате. И се ужасявате още на втория ден – нима това ви е отредено от съдбата, при все че ви удовлетворява нещо съвсем друго? Напускате и се чудите – дали да си удавите мъката по кръчмите, да емигрирате или да минете на социални помощи.

Нито един от тези варианти не ви харесва, а реалността стяга примката около врата ви все по-безмилостно. Все по-често се заглеждате по спящите на тротоара и се питате със свито сърце какво ли е да си на тяхно място. В един момент осъзнавате, че самочувствието ви е с минусови стойности, вие сте пълен провал за самия себе си. Срамът, вината и страхът са непреодолими и нещо във вас просто решава да се предаде на произвола.

Това бележи прекрачването на границата и прекършването на духа у вас. Заразени сте със синдрома на безработния, чиято “клинична картина” описах по-горе. Нека сега да си представим какво бихте направили, за да излезете от това положение. Колкото и да е тежка ситуацията, на този етап е изключително важно да се опитате да мислите за нея в позитивни термини.

Не е лесно, но всеки човек може да извлече нещо положително за себе си от безработицата. Някой може да отдели време и да помисли на спокойствие кои са приоритетите му в живота. Друг може да потърси и да разбере смисъла на това да се работи изобщо и да го прави с повече радост след това.

Трети може да приеме положението си като предизвикателство, което да го научи да се бори за себе си. След като сте успели да преформулирате ситуацията, ще ви бъде по-лесно да отправяте положителни послания към собственото си притеснено аз и да го спирате да се етикетира като негодно.

Ако продължите да си осигурявате спокойствие и внимателно да подканвате волята си, без да я насилвате, в един момент ще разберете, че нещо се е променило. Върнали сте се от другата страна на границата – реалността не е толкова безмилостна, не сте толкова отчаяни и имате някакъв шанс за успех.

С това половината проблем е решен, макар реално все още да нямате работа. Обстоятелствата може да противоречат на мотивацията, неуспехът да продължава още и още. В такъв момент е полезно да мислите за безработицата като за важен урок, който трябва да усвоите независимо от времето и болката. Този урок задължително ще ви научи на нещо от огромна важност, нещо за самите вас или света, вярвайте в това.

Не се примирявайте с работа, която не удовлетворява съкровените ви потребности. Макар и да закърпите положението, дълбоко отвътре няма да се почувствате по-малко безработен. От друга страна, няма нищо лошо да експериментирате с различни професии, докато търсите своето място. Може да се окаже, че истинското задоволство ви чака не там, където сте си представяли. Рано или късно успехът би трябвало да ви споходи – късметът обикновено отговаря на “почукването”” на един силен, борбен дух.

Всичко това може да ви се струва като омаловажаващо упражнение по позитивно мислене, когато няма какво да се яде. Но промяната се осъществява първо в съзнанието, а ние самите сме най-големите си врагове по пътя към пълноценността.

Това, което сте усвоили, може да ви подтикне да помагате на други хора в тежко положение (но не преди да сте помогнали на себе си). В България например има много млади хора, които имат нужда от окуражаване и повече шанс за реализация.

Целият този анализ може да се сведе до три кратки извода. Безработицата води до отчаяние, нещастие и омраза към живота. Човек би могъл да се противопостави на влиянието є, като се стреми да запази самочувствието и самоувереността си. Това става, когато съумее да се свърже по своя воля с живота и труда на другите.

Между хората съществуват фини връзки, които оформят системата на големия човешки кошер, наречен общество. Ако балансът е нарушен, страдат всички – достатъчно е 5 минути да погледате ровещите в боклука хора и подминаващите ги беемвета и интуитивно ще усетите какво имам предвид. Лично аз започвам да си мисля, че да се научим да живеем в общество, не е “решена задача”. Напротив, тя тепърва ни предстои, и то в най-скоро време.

Андрей Коцев

Pin It on Pinterest

Share This