И така, този пост е за вас. За тези, чиито чувства са оставали незабелязани.
За тези хора, които се чувстват спокойно да останат с ума си.
За тези, които се чувстват безнадеждно.
За тези, чиито викове за помощ са оставали нечути или незабелязани, докато са искали мъничко внимание.
За хората, които се чувстват твърде уморени, за да продължат.
За хора, които се борят с депресия и за хора, които не го правят.
За хора, които имат лош ден, лош сезон или труден участък от живота.
И за тези хора, които са почувствали болката, но са склонни да продължават да се опитват. Да помолят за помощ. Да растат. Да лекуват раните си. Да се възстановяват.
Все още има време за Изгрева да започне да прониква през пукнатините.
