Сигурно ви се е случвало и от горчив опит вече знаете всичко за нарцисистите и как да ги разпознавате. Лошото е, че те също са наясно точно как да отработят и преиначат ситуациите и обстоятелствата в очите на другите така, че да изкарат себе си „света вода ненапита“ и никой да не заподозре за задкулисията им. Трудно се живее в свят, който стимулира и обслужва тези измамници и манипулатори, но това, което можем да направим, е да се научим да не сме податливи на атаките им.

Тези хамелеони имат множество лица, които гордо показват на другите, и всяко лице е по-измамно от предишното. Те могат да намерят общ език с почти всеки, и лесно да спечелят симпатиите на всички. Но има една уловка – обичат да нарочват и малтретират хора, които най-често притежавват тези качества: състрадание, почтеност, съпричастност. Защо? Защото нарцисистът не само вижда слабост в нравствеността и добротата на другите, но и завижда на всеки, който е по-добър от него – такъв човек е заплаха, която трябва да бъде премахната. Нарцисистът иска бързо да помрачи светлината на своята жертва, за да не изпъква повече от самия него.

За съжаление, в много случаи дори жертвата да успее да надникне зад маската му, може и да не направи нищо, защото вече е развила близки чувства към него/нея, или просто се страхува от последствията. Тази форма на тормоз се случва във всякакви отношения –  от романтични през семейни, до работни. Осъществява се във всяка ситуация, в която нарцисистът е способен да злоупотреби и да манипулира друго човешко същество.

Но как така нарцисистът винаги успява да се измъкне от кашите си и продължава да се възприема като добър човек от всички останали?

Нарцисистите са много умели в управлението на начина, по който другите ги виждат. Те могат да хвалят своите жертви, когато са заедно на публично място, но да ги унижават и малтретират когато няма кой да ги види. Нарцисистът има способността да дразни и провокира другите да реагират емоционално, което ще ги накара да изглеждат нестабилни(да се компроментират) в очите на останалите. Ето как нарцисистът скрито тормози жертвите си – изкарва ги извън релси и прави така, че те да изглеждат като насилниците, а той потърпевшия! По този начин печели и „симпатията“ на наблюдателите на своя страна.

Всеки път, когато влезе в контакт с някой нов човек, нарцисистът веднага го изучава и категоризира според това дали може да му е полезен, и дали може да е заплаха. Ако не е нито едно от двете – не се занимава с него повече. Хората, които е отчел като заплаха, дали заради образованието, талантите, успеха, компетентността, чувствителността си или други важни за нарцисиста качества, първо ще ласкае и обожава, а по-късно напълно ще ги обезцени и смачка напълно.

Нарцисистът изгражда ослепителен пиедестал за жертвата си, който впоследствие използва за собственото й унищожение. Например, в началото на връзката си ще идеализира жертвата си и ще я обсипва с внимание и подаръци, но по-късно, когато вече му се е отдала и е безпомощна, ще започне да я изважда от равновесие с пълното си безразличие и безсърдечие. Така тиранинът нанася болка и внася съмнение и объркване в чувствата на своята жертва. Тя ще бъде обезценявана и идеализирана вероятно едновременно с останалите жертви на нарцисиста, докато не бъде изритана от пиедестала си, когато си позволи да се възпротиви на насилието.

В паяжината от манипулация, игри на ума и лъжи, единственият победител може да бъде нарцисистът и личностите, които са в състояние да напуснат тиранина и да продължат живота си.

Освен всичко останало, нарцисистите имат още един коз, който кара хората да им се доверяват много по-лесно. Дали това ще е прилежния им външен вид, очарованието им, интелектът или нещо друго, те са развили някаква харизма, която е хипнотизираща за околните, и без която не биха се справяли в масовото заблуждаване. В допълнение им помага и психологическият „ефект на ореола“, който означава тенденция хората да приемат, че една добра черта е многозначителна за всички останали черти в съответната личност – например: „Той е толкова очарователен! Значи би трябвало да е и умен, и добър човек!“.

И тъй като нарцисистът прекарва целия си живот, създавайки много примамлив, но фалшив образ за себе си, околните може да го познават като много грижовен, топъл и мил човек. Те привличат хората със своята фалшива надеждност и предполагаема, но несъществуваща почтеност. Те внимателно избират жертвите си – предпочитат такива с разклатено самочувствие, не уверени в себе си и достатъчно отчаяни/объркани/наивни, за да са сигурни, че ще пренебрегнат всички „сигнали за тревога“ в отношенията.

Ако обаче нарцисистът почувства, че има опасност да бъде разкрит, той ще се защити като опита да изкара жертвата виновна, затова че създава конфликт в отношенията, едва ли не напълно безпричинно, и правейки се на обиден и покрусен, че го обвиняват „толкова“ несправедливо.

Една от причините да не успяваме да се справим с тези манипулатори е, че когато някой, към когото сме се привързали, се държи лошо и злоупотребява с нас, ние сме склонни да проектираме собственото си чувство за човеколюбие и нравственост към него и да заровим глава в пясъка вярвайки, че „дълбоко в себе си той е много добър човек, просто преминава през тежък период“, например.

Ето защо е толкова важно да се доверим само на Себе си, на собствените си чувства и сърце, и да надигнем глава срещу този начин на тормоз! Той зависи от слабостите ни както на индивидуално, така и на колективно ниво. Защото личните ни уязвимости позволяват на манипулаторите да ни оплетат в мрежата си, но благодарение на колективните ни податливости, околните биват заблудени за делата и истинското лице на насилниците. А това при достатъчно отчаяна и зависима жертва може да означава години и години на страдание, без никой да помогне…

Вижте още: 
Яснота или ЯсноДушие