(По повод статия на известна психоложка, чието име няма да спомена, публикувана в популярно списание, в която статия видната психоложка ни обяснява как да се справяме с негативните си емоции)

Докога, докога?  Ще четем и слушаме различни перифрази на едни и същи глупости. Преди имахме ясни и видими, физически реални врагове. Те бяха световните империалисти. Те бяха извън нас и това беше чудесно, защото благодарение на тях ние можахме да си останем едни чисти и сияйни души, изпълнени с любовно съзерцание на собствената си непогрешимост.

Обаче световната конспирация отново ни спретна мръсен номер и ни заля с духовни школи, които ни изправиха срещу враговете вътре в нас. А те са много, и са силни, и хич не се дават лесно. Да не споменавам, че битката с тях е крайно неравностойна и резултата от тази битка често е хронична болест. Да ги посочвам ли? Всички ги знаем: гняв, страх, ревност, завист, омраза и други като тези, няма защо да ги изброявам във всичките им варианти. Тревожността и скръбта изглеждат малко по-симпатични, защото не са така егоистични и предполагат някаква загриженост за другите.

Много е интересно в софийските кафенета да се наблюдават двама събеседници, от които единият разпалено обяснява как са го нервирали в службата, а другият му казва:

-Ама, не се ядосвай бе, не се ядосвай!

-Ама не се ядосвам бе, не се ядосвам! – още по нервно и разпалено отвръща първият.

И какво, ако си се ядосал? Кое му е страшното? Особено, ако си е за ядосване. То е почти същото като да е завалял дъжд и ти да казваш на дъжда:

-Ама недей да валиш бе, недей да валиш!

-Ама аз не валя бе, не валя – отвръща дъжда и продължава да си вали.

При мен идва жена за терапия. Изглежда направо съкрушена. Проблема е голям. Мрази майка си.

-Чудесно – казвам и аз – мразиш майка си. Знаеш точно какво изпитваш и затова не мога да разбера какво те тревожи. Аз помагам на хора, които не знаят какво чувстват, а ти знаеш.

-Ама – жената недоумява – това е лошо чувство, трябва да се освободя от него.

-Глупости – казвам аз – я ме виж мен, аз мразя майка си от 16 годишна и я мразих до 46 – цели 30 години, а какво ми е, нещо да ми има?

Разбира се през по-голямата част от това време аз всъщност не знаех, че я мразя. В повечето хора протичат постоянно чувства, за които те дори и не знаят, не се свързват с тях и това според мен е истинският проблем. Не наличието на чувствата, а отказа на хората да ги припознаят и да ги интегрират в личността.

Обаче жената беше ходила по духовни школи и семинари, където и бяха обяснили как омразата ще и разруши някакви вътрешни органи, между които черният дроб със сигурност и тя много уплашена за здравето си търсеше начини да се освободи от вражеското чувство.

-Ами, казаха ли ти по тези семинари, че като се осъждаш за това, че мразиш ще си разрушиш ендокринната и имунната система – отвръщам аз.

Ами да, казали и, че било лошо да се осъждаш, ама било лошо и да мразиш и да изпитваш проклетите му негативни емоции и чувства.

Чудех се как да я накарам да разбере и се сетих, че наскоро един мъж каза на любимата си:

-Аз никога не бих си позволил да те ревнувам.

-Ами щом не можеш да си го позволиш, не си го позволявай – отвърна тя.

Това беше шега, но всъщност доста дълбоко прозрение.

Затова аз казах на жената:

-Виж, някои хора имат само по едно дете и това едно дете се нарича например любов. Но ти имаш две деца – любов и омраза. След време може да имаш три и повече деца като да кажем гняв, завист, ревност, недоволство. Ти просто си по-богата. Можеш да си позволиш да гледаш и издържаш повече деца. След  още време можеш да родиш и децата състрадание, милосърдие и радост. И сега ти като една съвестна майка ще оставиш ли децата си омраза, ревност, завист, гняв и недоволство в сиропиталище само, защото някой надменен, авторитетно говорещ гуру ти е казал, че на него не са му симпатични?

Последва дълго мълчание, но жената беше наистина интелигентна и разбра.

Дали ще разберат и някои твърде много чели „духовна литература“ психолози и психоаналитици?

РОСИЦА ТОНЧЕВА

Вижте още: 10 доказани начина да свалите напрежението