Живели някога двама братя великани. Единият бил много пакостлив и вършел злини на хората. Другият- бил неговата противоположност. Помагал на хората, да се справят с причинените нещастия, но невидимо, без те да разберат. Един ден добрият великан решил да отиде при тях, за да ги предпазва от бъдещите деяния на своя брат. Но когато видели гиганта, хората не повярвали, че идва при тях с добро. Нахвърлили се върху него, кой с каквото може. Обиждали го, ритали го, блъскали го…докато го убили. Като разбрал това, лошият великан се разгневил толкова много, че наказал хората със своето най- голямо зло- разрушил всичко, което те били построили.

Казват, че оттогава съществува следната поговорка:

„Който унищожава Доброто, вика Злото.“

Тази притча си спомних в навечерието на Коледа. В размисли за Доброто и Злото. Двойката сили, които люшкат човечеството в неспирното търсене на правилни отговори. А един от най- смисление въпроси е: Защо сме тук?…

Ние, с нашето наследство от възприятия, емоции, използвани и пропуснати възможности, проведени и непроведени срещи и разговори, душевни радости и празноти, сбъднати и несбъднати желания, основателни и ненужни претенции, умения да се противопоставяме или да бъдем смирени.

Дали сами избираме съдбата си или тя е предначертана от звездите?

Не искам да разсъждавам, когато нечие нелепо поведение, оставя завинаги празни места около масите, неразопаковани подаръци и стаи, лишени от радост. В много домове, вместо празнични лампички, блестят сълзи. А страхът, недоверието и желанието за мъст са по-осезаеми от всякога…

А в същото време Доброто доказва, че все още е живо. Именно днес, то е склонно към състрадание, милосърдие, обич и прошка, повече от всякога. Все повече хора поемат пътя на обединението, за да спасят света от унищожение. А децата рисуват мечти и пеят с надеждата, че един ден планетата ще бъде тяхна, ако им осигурим условията да оцелеят…

Някак истински, дори и да изглежда наивно, се надявам притчата за великаните, написана днес, да има продължение…

Който унищожава Доброто, може да направи и избора да го спаси.

Злото ще забрави за безумните си планове. Ще открие братската обич, която досега не си е признавало, че търси. И тази обич ще дари Доброто с нов шанс и сила. Сърцата им ще затуптят в хармония и светът ще стане такъв, какъвто трябва да оставим на децата си. С едничката мисъл, един ден те да познават само обичта…

Аз- една мъничка частица от света- ще се помоля за това!

А пък кой знае? Може да съм застанала и под подходящата звезда.

Коледа е!

Автор: Иглика Нинова