„Мисълта се проявява като дума! Думата се проявява като действие! Действието се развива в навик! Навикът се затвърждава в характер! За това..контролирай мислите си!“
И така неусетно се задръстваме от куп безполезни навици…
На моменти съм се улавяла колко глупави изрази съм употребявала, които уж ги казваш за добро или да ти олекне, а в същност си навличаш още по – неприятни неща. Като например: „Да не дава Господ!“, не е ли по – добър израза: „Да пази Господ!“… Или пък колко пъти казваме за нещо, което ни е развълнувало: „Ох, ще умра!“, аз честно казано като се хванах, че го употребявам си добавям следното: „да, но не сега, а на 105 години“. Набързо си припомням да внимавам какво говоря. После ми става смешно колко съм разсеяна и така постепенно този зловреден израз изчезва!
Проста истина е, че често говорим без да мислим, по инерция сякаш. Аз съзнателно се сремя да изключа автопилота и да превключа на съзнателно управление на думите си мислите си и следувателно на живота си. При теб как е?
Споделяйте с приятели на воля:
