Какво харесвам? Смятам, че всяко нещо, погледнато от определен ъгъл, може да ми хареса. При мен всичко зависи от позицията, от която гледам на нещата, а също и от “разположението на духа”, от настроението ми. [adrotate banner=“2″] Искам да кажа, че не може да има неща, които “безусловно се харесват”. А ако има, то това …
Оттук нататък ще спазвам няколко правила: • да откривам непосредствено изплуващи в душата въпроси; • да търся „екзистенциалната пълнота“ („истината на живота“ – такава, каквато се чувства от самия жив човек) и онова, за което тя намеква; • да се предпазвам от това да превръщам човека, себе си, в „предмет“ (в „обект“, проста представа), за …
Как аз разбирам свободата си? Не искам и няма да допусна думата “свобода” да си остане за мен просто дума, “високопарно гръмко звукосъчетание”. Ако свободата за даден човек е само и просто дума, ако тя за него не е “нещо много повече от това”, то такъв човек се е отказал от нея, от всичките й предимства, …
Мога и искам ли да бъда различен, “друг”, “не-само-същия” – не следва ли да се запитам и това? Става дума за това да бъда раз-личен спрямо самия себе си, а не спрямо други хора. Другояче казано, готов ли съм да се променям, открит ли съм за промени? Понякога ми се случва да се “отвратя” от …
От Аз-а никой не може да “избяга” или да се “скрие”, неговият Аз съществува дори и човек да не подозира за това – та нали Аз-ът съм аз самият? Какъвто и да съм – с ясно, неясно, “бистро” или “мъгливо” съзнание за себе си, дори и да съм изпаднал в някакво състояние на “безпаметност”. Но …
Ако несъзнаваното е “първична даденост” на психиката, то всичко останало в нея е “вторично”, “прибавено”, постигнато и т.н. в резултат на нейното саморазвитие, при което човекът встъпва в изключително многообразни отношения към света и към самия себе си. Тук сме изправени пред задачата да “повдигнем завесата”, скриваща от погледа ни конституирането (“образуването”, разгръщането, обособяването) на …
Човекът е непосредствено единство на душа и тяло: душата живее чрез тялото, а тялото ни “подкрепя” душата в нейните опити да постигне пълнотата на живота, да се преизпълни с автентичния живот. От друга страна погледнато, тялото има за свой “представител” в душата на човека несъзнаваното, явяващо се в някакъв смисъл дълбоката основа на душевния живот. …
Всяка психология, която разглежда душата откъснато от живота на тялото, допуска грешка, коварно недоразумение, водещо до абсурди: човекът е цялост и взаимна проникнатост на тяло и душа, ние не сме… ангели, тялото ни е част от нас самите и не може да бъде пренебрегнато в науката също толкова, колкото и живота ни – тук, на …
Как преживявам безпокойствата си? Аз не съм камък, нито пък вещ – и затова съм изпълнен с безброй безпокойства: аз съм една непрестанна обезпокоеност. Самото съществуване, изглежда, ме прави обезпокоен, лишен от спокойствие, загрижен: това е „факт на живота“ ми, с който не мога да не се съобразявам. С безпокойствата си не мога да се справя …
Живяли някога две деца. Момиче и момче – Ани и Митко. Приятели били и то много добри. Един ден Ани почувствала някакво странно чувство, което било изпълнило сърцето и със нежност и топли чувства. Това била Любовта. Тя дошла при нея, за да й покаже едни от най-красивите блага. Ани се била влюбила в Митко, …