Добро утро, любов моя!
Стана ли? Колко е часът ли питаш? Време е за обичане. Без преструвки, без ограничения, без притеснения. Просто да обичаме – света, деня, слънцето, хората, любимия човек.
[adrotate banner=“2″]
Днес, когато ставах, исках да ти кажа колко много те обичам.
Какво? Знаеш го.
Да, знам, че е така, но никога няма да спра да ти го повтарям.
Както сърцето ми няма да спре да бие, докато времето ми не изтече. Както душата ми няма да спре да иска да живее, докато не остарее. Докато зъбите ми не изпадат и не мога да изрека и думичка. Даже и тогава ще ти го казвам… с поглед. Докато очите ми не се изморят и вече не мога да виждам. Даже и тогава ще ти го казвам… с ръце, ще те докосвам, ще те прегръщам с любов. Докато ръцете ми не се сбръчкат и от старост не започнат да треперят. Даже и тогава ще ти го казвам. Да, със сърце ще ти го казвам, дори и когато то спре да бие.
Защото, любов моя, обичам те! Прости ми за това!
Луда ли съм? Прекалявам ли? Твърде близо ли съм?
Прости ми, но обичам те!
[adrotate banner=“2″]